Думи на кръст

Имена и заглавия са мор за мен. Роден съм да вярвам в родни богове, а ме орисват с име на чужденец. За една нощ той предава три пъти Учителя си и за награда става светец. След векове негови следовници прогонват Тангра и Перун от земите ни.
Какви ли не заглавия не минаха през ума ми – Свят като цвят, Свят широк..., Колажи 2, Прочити... Да, ама имам слабост да споделям с приятели, те не оставиха и сламка от намерения ми. Раздумаха ме и приех предложението на Красимир Машев – Думи на кръст. Тъй той стана кръстник, ако заглавието не ви харесва, спорете с него. Късмет!
Има и добри новини – Иван Обретенов, мой приятел и колега от Философския факултет, направи корицата.
Благодаря и на двамата. И не само на тях. Обичам да подавам незавършени скриптове на хора, в които вярвам. Радвам се на добрите отзиви, но търся и критични бележки.
Задължен съм на Ния, Дарина, Коста Радев, Пламена Цонева, Диди и Трифон от Седемте кьошета.
Посветих тази книга на всички вас, които ме зачитатe, дай, Боже, дано стигнетe до края! Признавам, не се стремя да задоволявам читателски интереси. Спомням си неща, които са важни за мен. Знам, ще предизвикам резонанс тук и там – това ми стига.
Бъдете!