Будисткото философско мислене

"Будисткото философско мислене" (Епистемологически форми на мисленето) е първата и единствена в България книга, занимаваща се с философията на будизма. Но тя не разглежда будизма като религия, а изследва мисловните постижения на многобройните будистки школи през вековете по един изключително интересен за западния човек начин. В книгата се развива хипотезата за съществуването на епистемологически форми (методи) на философското мислене.
Първата част е посветена на особеностите на философското мислене и по-специално на мисловното пространство, следствие на което е създаването на епистемологическите форми.
Втората част е изследване върху особеността на ранно-будисткото философско мислене и неговите онто-епистемологически принципи.Третата част е върху учението за анатмана от позиция на епистемологическите форми. Това е и причината тази работа да бъде озаглавена “Будисткото философско мислене”.
Изследването в част втора и трета има по-скоро репрезентативен характер, защото по-този начин будисткото мисловно своеобразие е най-ясно видимо.
Четвъртата, заключителна част набелязва някои изменения във философското съзнание, следствие на мисловни акцентуации в общата сетивност.
Целта на автора е изследване върху пространството на познанието изобщо, и в частност върху спецификата на будисткото философско мислене, своеобразието на неговото мисловно пространство, както и особеностите на изкривяването на това пространство в акта на познанието.