Пътят на Юлий Йорданов в литературата тръгва от родния му град Лом, където завършва средното си образование в политехническата гимназия „Найден Геров”.
Любовта му към изкуството се заражда именно в това буйно пламтящо огнище на знания и култура. Тя го отвежда в Софийския университет „Свети Климент Охридски” и там се дипломира във Философския факултет, а след това и Факултета по журналистика.
Творческата му дейност започва в ломския вестник „Народна трибуна”, на чиито страници печати първите си литературно-критически статии, за да премине по-късно в областните вестници „Септемврийско дело”, „Дело”, „Вселена” и „Монт-прес”. В последния отначало е отговорен редактор, а след това отговорен секретар. Бил е кореспондент на няколко софийски вестника, в които публикува оперативна литературна критика.
Носител е на две международни награди за публицистика през 1978 и 1985 година, на почетната грамота и плакет на общобългарския комитет „Васил Левски”, на званието „Почетен краевед” на Съюза на краеведите в България и на почетната значка на Монтана, както и на други отличия.
Автор е на художествено-документалната книга „Орелът с ангелската душа” за Дядо Цеко Петков – Воеводата, от чийто род произхожда.