Чеслав Милош, един от най-именитите полски писатели на ХХ век, е роден през 1911 г. Дебютира като поет в сп. "Alma Mater Vilnensis" (1930). През Втората световна война участва в нелегалния културен живот. От 1945 до 1950 г. е на различни дипломатически постове, през 1951 г. получава политическо убежище и заживява в Париж, от 1960 г. е в САЩ, а в края на ХХ век се завърна в Полша. Бил е професор по литература в Бъркли, Калифорния. Лауреат на много награди - Нобелова (1980), наградата НИКЕ (1998), международна награда за литература "Нойщат", много почетни докторати. През 2000 г. по случай 90-ата му годишнина получава от Ягелонския университет в Краков сребърния медал "600 години Краковска академия". Характерен за творчеството на Милош е етичният поглед върху съвременния свят и цивилизацията, тревогата за девалвацията на човешките ценности, мъдрото вглеждане в себе си и в световния дух. Прочути са книгите му "Поробеният разум" (1953), автобиографичният роман "Долината на Исса" (1955), "Трактат за поезията" (1957), "Превземането на властта" (1957) - с "Prix Litteraire Europeen", "Земята Улро" (1977), сборникът "Крайпътното куче" (1997), стихосбирката "To" (2000) и др. Много години творчеството му бе официално недолюбвано в социалистическа Полша, но той остана морален авторитет за съотечествениците си. Умира на 14.08.2004 г. в Краков.