Христо Кидиков е български поппевец, композитор и писател.
Роден е на 16 октомври 1946 г. в Пловдив. В семейството баща му е свирил на китара и мандолина, въпреки че е ветеринарен лекар. От баща си Кидиков изпитва любов към старите градски песни. Именно баща му е първият му учител по китара. След това Христо Кидиков започва да свири на цигулка в продължение на четири години – от трети до седми клас. От седми клас пее във вокална група.
Решава да се занимава с музика и през 1963 г. влиза в Музикалното училище в Пловдив, което завършва през 1967 г. Бил е в един клас с Митко Щерев и Мими Иванова. Изкарва казармата в Сливен, където две години пее в оркестър към Трета армия и получава различни награди за военна песен. През 1969 г. кандидатства в Естрадния отдел на Българската държавна консерватория и е приет в класа на Ирина Чмихова. От този клас излизат Маргарита Хранова, Михаил Йончев и Мустафа Чаушев.
От 1972 до 1980 г. Кидиков работи с оркестър „София“ и заедно с Доника Венкова са негови солисти. Единственият записан дует на Кидиков с Доника Венкова е песента „Твой съм аз“ от 1974 г. От времето на тези години е популярният пловдивски израз „Майна, цъкни вефа да чуем Кидика как се дере“. През 1974 г. записва първата си дългосвиреща плоча (ВТА 1638). До 1984 г. работи в ГДР. След това е поканен в Естрадния отдел на армията като солист на група „Сребърни звезди“, където пее до 1990 г. Оттогава е на свободна практика.
Участвал е в конкурса „Интерталант“ в Чехия (специалната награда на журито), Х световен фестивал на младежта и студентите в Берлин – 1973 г., „Шлагерфестивал“, Дрезден – 1978 г. (специалната награда на Комитета за култура и изкуство), и фестивала „Гала 81“ в Хавана (трета награда). Някои от песните, които изпълнява на конкурси и фестивали в България, печелят награди: „Хоро“ (м. Тончо Русев) – специална награда на фестивала „Златният Орфей“ – 1975 г., „Младост“ (м. Христо Николов) и „Пролет ‘75“ (м. Тончо Русев) – първа награда на радиоконкурса „Пролет“ съответно през 1974 и 1975 г. През 1981 г. му е присъдена трета награда на фестивал в Куба, а през 1996 г. – и награда за цялостно творчество на същия фестивал. Песента от репертоара му „Македонка“ е обявена за „Мелодия на годината“ на 1994 г. През 1997 г. печели първа награда на фестивала „Песен за Варна“. Осъществява концертни турнета и изяви в Русия, Куба, Полша, Германия, Чехия, Унгария, Сърбия, Алжир и др.
Има записани още дуети – със Стефка Оникян на песента „Море“ (1985) и „Далечно танго“ с Диди Господинова (1986).
Женен е, има трима сина. Най-големият му син Николай Кидиков е композитор. В края на 2005 г. заедно с Маргарита Хранова участва в музикалния спектакъл на Найден Андреев „С цвят на изтрито червило“, където играе ролята на циганин. В края на 2006 г. Христо Кидиков отбелязва подобаващо своята 60-годишнина с концерт във Военния клуб в София.
През май 2007 г. издава своята биографична книга по името на най-големия си хит „Хей, живот, здравей, здравей“.
На 11 ноември 2011 г. сключва брак за трети път. През същата година на музикалния пазар излиза компилацията му „Златните хитове“, включваща 22 най-хубави песни от репертоара на певеца.
През 2012 г. певецът празнува юбилейния си концерт „40 години на сцена“, отбелязан със серия концерти из страната, започнали от София. На концертите вземат участие Маргарита Хранова, Доника Венкова и други.
През 2016 г. изнася серия концерти из страната по случай двойния си юбилей: 45 г. на сцена и 70-и житейски юбилей, през септември и октомври същата година, на които вземат участие поканени от Кидиков български поппевци. На 13 септември същата година, на юбилейния си концерт в Античния театър, Христо Кидиков официално представя албума си „Михаела“, съдържащ 13 песни,[4][5] и е удостоен със званието „Почетен гражданин на град Пловдив“, с решение на Общински съвет – Пловдив от юни същата година заради „Изключителния принос на Христо Кидиков в развитието на музикалния живот в Пловдив и във връзка с навършването на 70 години от рождението му и 45-годишна творческа дейност“.[1] Връчено му е отличие – знак с герба на града, придружен със символна лента с цветовете на знамето на Пловдив. На сцената заедно с Кидиков пеят редица български певци, като Йорданка Христова му подарява лавров венец. През същата 2016 г. на музикалния фестивал „София 2016“ Христо Кидиков и Маргарита Хранова изпълняват дуетната си песен „Различен свят“, която печели първа награда[8][9], и Кидиков представя книгата си „Живот и песен“.
Известни песни от репертоара на Христо Кидиков са „Твоят мъжки път“ („Хей, живот, здравей, здравей“), „Хоро“, „Приказка“, „Парк“, „Пролет ‘75“, „Сандокан“, „Сузана“, „Македонка“, „Василена“, „Момиче в дъжда“, „Назад в годините“, „Истински приятел“ и др.