Петър Иванчев е роден на 21 януари 1933 г. в с. Драганово, Горнооряховско. Завършва Учителския институт в Шумен и дълги години преподава български език и история. Сътрудничи на детските вестници и списания, в които печели няколко литературни конкурса.
Публикува хумористични разкази и фейлетони във в. “Сатира” като негов постоянен сътрудник. Член е на Съюза на свободните писатели от 1992 г. Издал е две книги за деца в римувана проза и гатанки – “Дядо се под чепа буди” (1994) и “Къща без вратичка” (1995), а за възрастни – разказите “Смешни времена” (2001) и “Горнодолци” (2002).
Написал е книгите с краеведско съдържание: “Драганово в образи и събития” (в съавторство) 2001); “Летопис на училището” (2002), “Летопис на читалището” (2004) и “Песенна съкровищница” (2005).
Сборникът с къси разкази “Изтекла вода” е също със сюжети от Драганово, което трайно остава в сърцето и творчеството му.