Милена Кирова е професор по българска литература в СУ "Св. Климент Охридски". Чете лекции по теория и история на психоаналитичната критика. Специализирала е теория на психоанализата в Англия и Швейцария. В продължение на две години чете лекции по история на българската литература в Университета на Калифорния, Лос Анжелис. Автор е на редица изследвания в областта на хуманитаристиката и в частност на литературата: "Българската поема от Освобождението до Първата световна война" (1988), "Сънят на Медуза" (1995, 1997), "Изпитание на символите" (1997; 2006), "Йордан Йовков. Митове и митология" (2001), както и на студията "Тялото, разковаване" в съавторския проект с Емилия Дворянова "Lа Velata" (1998), "Критика на прелома. Нови явления и посоки в българската литература от края на ХХ в." (2002), "Проблематичният реализъм" (2002), "Библейската жена. Механизми на конструиране, политики на изобразяване в Стария Завет" (2005). Съсъставител е на редица сборници, сред по-важните от които са: "Психоанализа и литература" (1995), "Съвременни прочити на класиката. Нови изследвания върху българската литература" (1998), "Българската литература - фигури на четенето" (2000), "Наследството. Вазов" (2002), "Род и ред в българската култура" (2005). Милена Кирова сътрудничи със студии, статии и рецензии в специализирания периодичен печат.