Людмил Спасов е роден на 8 май 1949 г. в с. Якимово, обл. Монтана. Завършва специалност „История” във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” през 1971 г. Работи като преподавател по Нова и най-нова история на България във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” (1984–1987), Техническия университет – София (1987–1995), Институт за военна история при ГЩ на БА (1995–1998), ПУ „Паисий Хилендарски” (от 1998 г.). Доктор по история (1979), доцент (1985), доктор на историческите науки (2007), професор.
Автор е на повече от 130 студии и статии по проблемите на българската, руската и балканската модерна история, включително на монографичните книги „Българо-съветски дипломатически отношения (1934–1944). С., 1987”, „България, Великите сили и балканските държави (1933–1939). С., 1993”, „Вран­геловата армия в България (1919–1923). С., 1999”, „Българска история. Кратък справочник. Ч. ІІ и ІІІ. С., 2002”, „Проблеми на новата българска история. Ч. І и ІІІ. Пловдив, 2001, 2003, „История на България 681–1944. Т. ІІ. (съавтор), С., 2003”, „История на българите. Българската дипломация от древността до наши дни. (съавтор), С., 2003” и др. Специализирал е в бившите СССР и Югославия, както и в Гърция.