Лъчезар Петров Селяшки е роден на 26. IX.1949 г. в с. Сатовча, Югозападни Родопи.
Завършил е специалност българска филология в СУ "Св. Кп. Охридски".
Работи като преподавател по български език и литература.
Негови творби са публикувани в периодичния печат, в литературни алманаси и антологии у нас и в чужбина; излъчвани са по БНР (програма "Хр. Ботев") и Радио Благоевград; превеждани са на полски, руски, сръбски и английски.
Съставител и редактор е на редица книги, между които: "Годишни кръгове" от Петър Селяшки, "Народни песни от Долен и Сатовча", "Песни "на високо" от Долен и Сатовча", "Желаното спасение" от Тодор Узунов, "Сълзи в Колорадо" от Светла Драгозова.
Превел е стихове и проза от полски автори.
Член е на Съюза на българските писатели.
Издал е следните книги:
Поезия  "Самотни думи" (1991), "Сбогом на съня" (1992), "Другият глас" (1998), "Знаци" (1998), "Петдесет стихотворения" (1999), "Мама" (2004), "Неутешима игра" (2004), "Блестунки I" (2004), "Геометрия на самотата" (2005), "Сърцето на камъка" (2007), "Елегии за четири ръце" (2008), "Шепа думи", избрана лирика, първо издание (2009).
Проза  "Прикованият Одисей" (2001), "Гласът на мълчанието" (2006), "Второ пришествие" (2008).