Георги Бонев, поет и преводач, е роден на 30.04.1922 г. в с. Драганово, Великотърновско – България. През 1941 г. завършва гимназия във Велико Търново, после е студент по архитектура в Техническия университет във Виена, където завършва с диплома инженер-архитект. От 1961 до 1996 г. е лектор по български език в Института по славистика при Виенския университет.

Издадени книги:
1985 „ЧУЖДО СЛЪНЦЕ”, сонети, българска
1992 „КЪСНИ ЦВЕТЯ”, сонети, българска
1993 „ЛАЗУР И РУИНИ”, сонети, българска
1995 „ИТАЛИЯ В СОНЕТИ”, българо-немска
1998 „БИСЕРИ БЪЛГАРСКА ПОЕЗИЯ”, българо-немска
2003 „ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ. АЗ УМИРАМ И СВЕТЛО СЕ РАЖДАМ”, българо-немска
2004 „НИКОЛАЙ ЛИЛИЕВ. „ТРЕПВАТ НЕВИДИМИ СТРУНИ”, българо-немска
2008 „ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ. „СЪН ЗА ЩАСТИЕ”, българо-немска