Жанет Митева е родена и израснала в София. Средното си образование завършва в Техникума по керамика и стъкло, София, специалност „Декорация“, а висшето в Историческия факултет на  Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Българска история“. От самото начало се посвещава на музейната професия. Допълнителни специализации по теория и практика в тази област разширяват хоризонтите на познание и научните ѝ интереси. Изявява се като преподавател по „Музеология и пространствено оформление на експозиции“ в Националната художествена академия (НХА) и „История на изкуството с Антиквариат“ в Новия български университет (НБУ). Автор е на различни музейни изложби с каталози за Сецесиона в София (1997), Апостола на свободата Васил Левски (2007, 2009, 2017), художника Димитър Казаков – „Керамична живопис“, (2008), както и на статии в периодичния печат и доклади за научни конференции, свързани с историята на София. За отбелязване са нейните книги: „Несебър – град с многопластова история“, (2002), „София – град на кръстопът“, (2006), „Пенчо Балкански – по следите на Виенската му фотографска изложба от 1936“ (2010), „Портрети на известни българи в експозицията на Националната художествена галерия: Живопис и Скулптура от ХХ век“, (2014). Има принос в авторските колективи на книгите: „София – 120 години столица“ (1999) и „Памет за Апостола – паметници-скултурни портрети“ (2009). Също така в монографичните изследвания за „Българските художници в Мюнхен“ (2009) и някои специални издания, посветени на юбилейните годишнини на художниците Васил Стоилов (2004), Димитър Добрович (2016) и Цанко Лавренов (2018).