Йордан Кръчмаров
ЖИВОТ В ДАТИ И СЪБИТИЯ


Роден на 24 юли 1948 г. в семейството на Керанка Желязкова и Добри Кръчмаров в добруджанското село Гурково. Учи в родното си село, в Добрич и Балчик. Първи поетични опити. Води с прекъсване дневник (1963 – 1985).

1968 – 1970
Матрос във Варна. Първа публикация – цикъл стихотворения „Реквием“ във в. „Димитровска вахта“ от 12 април 1968 г. Сътрудничи на различни военни издания с поезия, проза, публицистика. На 28 юли 1968 г. умира баща му. Участва в сборника „Вечери в кубрика“ (1969) с откъс от поемата „Море“. Поканен е да остане на работа като военен журналист, но се завръща в Гурково при осиротялото си семейство.

1971 – 1981
Работи като миньор, спасител на плажа, рибар, бригадир на растениевъдна бригада в родното си село. Много пътува по добруджанското Черноморско крайбрежие по любимите си места за размисъл и творчество: нос Калиакра, резервата „Яйлата“ при с. Камен бряг, Дуранкулашкото езеро и др. Пише стихове и поеми, разкази и новели, публицистика и пътеписи, фейлетони и епиграми, поставя спектакъла „Зора след зора“ (1979), работи върху сценарии за кино и телевизионни постановки, има незавършени повести и роман. Рисува графики и цветни пейзажи. От 1979 г. до края на живота си участва в работата на литературния клуб при Младежки дом в Балчик. Приятелство и кореспонденция с Петър Алипиев, Борис Христов, Любен Недков, Георги Константинов, Александър Геров, Георги Марковски, Юрий Камински (Украйна), Георги Бояджиев и др.

1982 – 1986
Става член на Клуба на младите творци и на Дружеството на писателите в Добрич. Много пътува, участва в конкурси, рецитали, литературни четения. От 1982 г. до края на живота си работи като завеждащ културната дейност в предприятието „Битова техника“ – Добрич. Приятелство го свързва с творците Георги Давидов, Венцислав Славянов, Сашо Серафимов, Александър Белчев, Ирина Янкова, Камелия Кондова, Елка Няголова, Красимира Атанасова, Иван Овчаров, Женя Радкова, Венета Мандева и др. Непрекъснато публикува в местния печат. Негови творби се появяват и в централните литературни списания. Носител е на първа награда за поезия на националния конкурс „Дъга под Лудогорието“, Разград. През 1984 г. с голям успех е представен рециталът на добричките поети „Как да гледам слънцето“ в НДК от актьори от ДТ „Й. Йовков“ – Добрич. Повече от стиховете в литературно-музикалната композиция са негови. В началото на 1986 г. в издателство „Народна младеж“ – София излиза поетичният сборник „Общежитие“. В него участва с цикъл „Цялото ми богатство“. На 16 май 1986 г. към 20.00 ч., на връщане от среща с ученици в Хуманитарна гимназия – Добрич, умира внезапно от инфаркт. Погребан е в родното си село.
Константин Младенов
(1954 – 2015)