Цанко Серафимов е роден през 1951 г. в гр. Гоце Делчев.

Завършил е журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работил е като кореспондент и редактор, както и в областта на културно-историческото наследство.

От 1993 до 2002 г. е издател и редактор на сп. „Македония“ – издание за история, политика и култура, разпространявано сред българската диаспора по света.

Той е автор на историко-публицистичните трудове „ЕНЦИКЛОПЕДИЧЕН РЕЧНИК за Македония и македонските работи“ (2004, 2017),

„РЕЧНИК НА ПРИЗНАНИЯТА за моето българско време или щрихи към македонската орис“ (2016), както и на литературните портрети

„БИОГРАФИИ НА ПИСАТЕЛИ или стълбове на българската духовност“ (2005) и студията

„История славянобългарска“ – манифест на Новото време“, с адаптация на Паисиевия труд на съвременен литературен български език (2017).

Пиесата му „Лето 1014-то. Манускрипт за времето на цар Самуил“ е поставена от Иван Кондов в Благоевградския театър (1986).

Превел е „66 басни“ от Иван Крилов (2004).

Цанко Серафимов е издал и стихосбирките „Река“ (1978), „Пътуване към камъка (1993), „Събуждането на тревата“ (2002), „Дъждът на буквите (2002), „Врата към светлината“ (2003), „Съдът на мъртвите“ (2003), „Отвъд оградата на самотата“ (2005), „Почти сбогом“ (2011), „Къща върху пясък“ (2013), „Закъснял живот“ (2015), „И все пак…“ (2017), „Ранени песни. Избрани стихотворения“ (2018).